Бъбречни камъни
Бъбречните камъни са едни от най-често срещаните заболявания в урологичната практика. Като конкрмент (камък) се определя плътна сатруктура съставена от различни соли. Нормално тези соли присъстват в урината под формата на концентриран разтвор.
Механизмът, по който разтворените в урината соли кристализират до конкременти не е напълно изяснен. Редица фактори като диета, промяна в киселинността на урината, аномалии на отделителната система благоприятстват нарушаването на баланса между разтварянето на солите и тяхната кристализация(подобно на получаването на преситен разтвор на сол и вода – след преминаването на определена концентрация, на дъното се отделят кристали. Този процес протича в кухинната система на бъбрека и протича безсимптомно, понякога и до достигането на големи размери на конкремента. Следоперативно по същия начин се отлагат инкрустати по конци в пикочните пътища и ендопротези.
Конкремент върху конци в пикочния мехур след парциална резекция на мехура
Първите симптоми се появяват, когато конкрементът попада в началната част на уретера (огран с форма на тръба, по който урината достига пикочния мехур) и смущава дренажа на урината. Тогава предизвиква бъбречната колика (криза)
ВИДОВЕ БЪБРЕЧНИ КОНКРМЕНТИ
Най-често класификацията се прави въз основа на химичния състав на конкрементите
Калциево-оксалатни(вевелит) – често срещани конкременти. Характерно за тях, обяснимо със свойствата на оксаловите соли е грапавата повърхност и твърдата плътност. Лесно се диагностицират с рентгенови изследвания. При по-големи конкременти кризите са драматични, поради травматичния ефект на грапавата им повърхност върху нежната лигавица на уретерите. Локализирани в бъбрека често са причина за изхождане на кръв във урината. Имат тенденция лесно да се инклавират (засядат) в лигавицата на пикочните пътища.
Магнезиево – фосфатни – Наблюдават се при алкално PH на урината, каквото е то при уроинфекциите. Тези конкременти са с гладка повърхност и често достигат безсимптомно големи размери (понякога дори запълват бъбречното легенче като „отливка“)
Уратни – характерно за тях е , че не задържат рентгеновите лъчи, т.е. не се визуализират при нативни рентгенови изследвания. Съдържат соли н апикочната киселина. За тяхното образуване благоприятстват неправилен хранителен режим(прекомерен прием на белтъци), подагра
СИМПТОМИ ПРИ НЕФРОЛИТИАЗА
В кухинната система на бъбрека конкрементите обикновено не дават симптоми. Изключение правят големите конкременти , при които се наблюдават хематурия(уриниане на кръв), общо неразположение, фебрилитет (трудно повлияваща се от медикаментозно лечение температура), промяна в кръвни показатели, помътняване на урината, отделяне на преципитати (парцали) свързана с хроничния възпалителен процес и насложената уроинфекция.
При попадането на конкремент в уретера се нарушава нормалния дренаж на урина от кухинната система на бъбрека. Налягането на урината в легенчето расте, което предизвиква бъбречната криза – епизод на силна, коликообразна болка едностранно в кръста, по хода на уретера в корема, разпространяваща се към слабините и вътрешната страна на бедрата. Характерно за бъбречната колика, отличаваща я от останалите пристъпи на коремна болка е , че пациентът не може да намери положение, в което болката е по-слаба . Често болката е свързана с гадене и повръщане, високи стойности на артериалното налягане при хипертоници. .
Уретерът има способността да перисталтира и да избутва по-малките по размер камъни(до около 5-6 мм) По големи конкременти , обаче, при прехода си към пикочния мехур дразянт силно стената му, увличат лигавицата и се инклавират(засядат). Това довежда до рязко влошаване на дренажа на бъбрека – урина вече се отделя все по-слабо, до напълно прекъсване на функцията на бъбрека. Тази афункция на бъбрека е обратима, ако навреме се вземат мерки за осигуряване дренаж на бъбрека – ликвидиране на конкремента и възстановяване нормалния ток на урината. В противен случай функцията на бъбрека се уврежда от нестихващата възпалителна реакция и постоянното високо налягане в кухината. При дълго отлагане на лечението бъбрекът губи окончателно функцията си и достига до състояние на т.нар „торба с гной“.
Диагностика на Уролитиазата
За доказване наличието на конкременти в пикочните пътища, опеределяне големината и локализацията им се използват следните диагностични методи
Ехография- Ултразвуковото изследване е бърз, безреден и достъпен метод за доказване на литиаза. Може да си използва при бременни и деца. При него могат да се визуализират конкременти в бъбрека, да се оцени дали има дренажни смущеня, да се открият конкременти в началната и крайната част на уретера, в пикочния мехур.
Рентегнография/КАТ – Рентгеновата диагностика дава изчерпателна информация за формата размера и локализацията на всички конкременти с изключение на уратните, които са рентгенонегативни.
Венозна урография – Използва се при невъзножност да се получи достатъчна информация от нативните рентгенови изследвания. В кръвта на пациента се инжектира контрастно вещество , което той отделя с урината. Контрастираната урина става видима при рентгенография и дава изчерпателна информация за анатомията на отделителната система (по същия начим съдим за формата на прозрачен съд по формата на цветанта течността в него). Визуализират се смущенията в дренажа, аномалии в структурата на отделителната система, туморни процеси, конкременти. Контраст може да бъде въведен и през уретерални катетри, нефростомни тръби за допълнително уточняване състоянието на пикочните пътища.
Лабораторни изследвания – дават информация за моментната функция на бъбреците(креатинин, урея, йони), наличието на инфекция и съпътстваща възпалителна реакция.
Изчерпателната образна диагностика е от основополагащо значение за избор на най-правилен метод за лечение.
ЛЕЧЕНИЕ
Същността на метода се състои в извънтелесното приложение на мехенични вълни върху тялото, които достигат конкремента. При преминаването си през средите на тялото те не оказват негативно въздействие върху организма, а само деструктивно действие върху конкремента.
Предимствата му пред останалите методи са:
Безболезнен метод
Може да се прилага многократно при един пациент
Нисък риск от вътреболнична инфекция
Методът има и редица недостатъци, които налагат използването му само в орпеделени случаи:
Неприложим при :увредени пациенти, дегенаративни костни заболявания, съдови аномалии, хеморагичнадиатеза, протези на големите съдове, бременност(извършва се под рентгенов контрол), пациенти с тегло над 140 кг.
При малки и рентгено-негативни конкременти рядко се постига терапевтичен ефект
Подходящ само за бъбречни камъни и камъни в началанта част на уретера – когато конкрементът е близост до лумбалните прешлени и таза приложението му се избягва
При висока степен на смутен дренаж не е уместно да се нанася механично въздействие върху дилатираните кухини на бъбрека.
При големи камъни – запушване на бъбрека от дребните фрагменти и поява на бъбречна криза, при липса на симптоми преди процедурата.
Как ще протече Вашата процедура – ЕКЛТ се провежда в присъствието на уролог , който Ви настанява в залата. Процедурата протича в комфортна обстановка в зала, специално пригодена за целта. Обикновено продължителността е между 30-50 мин. Постепенното усилване на ударите се усеща като почукване в лумбаланта област, до удари с ластик в лумбаланта област. При наличие на болка е необходимо да съобщите на уролога своевременно.
Какво да очаквате след процедурата- ефектът от ЕЛКТ става видим до 30 дни след процедурата в зависимост от размера , състава на конкремента , анатомията на пикочните пътища. При профилактичните прегледи Вашият уролог следи състоянието на пикочните пътища с достъпните му образни изследвания. При 20% процента от пациентите се наблюдава изхождане на кръвениста урина, обостряне на уроинфекция( при отделяне на голямо количество бактерии при големи конкременти). Необходимост от повторно провеждане на ЕКЛТ се наблюдава при над 50% от пациентите( при твърди конкрменти).
Попитайте Вашия уролог за подходящия хигиенно диетичен режим.
Инвазивни методи: към тях спадат класическите отворени оперативни методи и методите на ендоскопскалитотрипсия
Отворени операци – към тях се отнасят класическите оперативни техники и методите на перкутаннадезобстукция на пикочните пътища( осигуряване на дренаж на бъбрека през тялото посредством стомни тръби). Към, отворена операция се прибягва в случаи на:
Камъни твърде големи да бъдат елиминирани самостоятелно- над 5мм
Камъни , смущаващи дренажа на бъбрека
Камък създаващ предпоставка за рецидивирщауроинфекция
Анатомична аномалия която изсиква корекция заедно с отстраняване на камъка.
Наличние на чужди тела в пикочните пътища
уросепсис
Недостатъците на оперативните методи са:
Необходимост от големи оперативни достъпи дори за малки конкременти
Риск от вътреболнични инфекции
Високата цена на помощните консумативи.
Предвид тези недостатъци с съвременната урологична практика са наложени ендоскопските оперативни методи. От тях основно значение има лазерната литотрипсия
Предимства на метода:
Щателно изледване на пикочните пътища с ендоскопските инструменти
Практически липсва оперативна травма.
Възможност да се прилагат без ограничение от придружаващи заболявания, приложими в условия на спешност и при възрастни пациенти.
Минимален риск от вътреболничнаинфекция
Възможност да се прилагат при висока степен смутен дренаж
Приложими при големи конкременти
Възможност за ликвидиране на конкремента с една процедура
Кратък следоперативен престой и бързо възстановяване.
Липса на механично въздействие върху конкремента – лазеранта сонда ‘‘ изграя‘‘ конкремента на място, и не дава възможност той дас е върне в бъбрека.
Приложим за конкременти в пикочния мехур с минимален травматизъм върху простатната жлеза при мъже.
Подходящ при рецидивиращи уроинфекции, свързани с литиаза – камъкът се раздробява на прах, който се елиминира с урината или се евакуира още по време на манипулацията.
Няма възможност пациента да попречи на следоперативния период ( като неправилна поддръжка на превръзки и рани при възрастни пациенти след отворени операции)
Недостатъци:
Разпространен в малко клиники в страната.
Как ще протече Вашата процедура – Лазерната литотрипсия се провежда в специално оборудвана ендоскопска зала от екип уролози и анестезиолог. Процедурата се провежда под обща или спинална анестезия. Извършва се под оптичен контрол с богата гама ендоскопски инструменти и лазерно влакно. В края на процедурата се поставя протеза в уретера не само за осигуряване безпрепятстван дренаж , но и за предотвратяване образуването на стеснения, за по-лесното изхвърляне на фрагментите от конкремента. По преценка на оператора се поставя и уретереален